ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Темата за градежа на нова концертна зала може да изглежда странна и ненавременна. Предложена във време, когато обществото ни кипи от нерешени проблеми, остри конфликти и политически страсти, инициативата наистина може да остане неразбрано от някои.

Вярно е, че на пръв поглед построяването на зала няма по никакъв начин да реши актуални проблеми в здравеопазването и в образованието, нито ще увеличи заплатите и пенсиите, или изобщо финансовото благосъстояние на нацията. Това обаче изглежда вярно, само ако приемем, че живеем в обществена система, в която отделните елементи не са свързани помежду си и са независими един от друг. А това не е така.

Истината е, че за да сме потопени в такова голямо количество нерешени обществени проблеми, ако конфликтите се изостриха до такава висока степен, то явно е защото някъде сбъркахме пътя.

Защото решихме, че може да се изключим от общото. Защото повярвахме, че личното ни благополучие е по-важно от всичко останало. Повярвахме в собствената си изключителност и в безусловната и абсолютна важност на материалната същност на живота, който живеем.

Като инициатори на настоящата инициатива, ние вярваме, че истински благополучното ни лично и обществено развитие е възможно, само ако дадем път за развитието на духовността. Вярваме в Духовното начало, което предопределя развитието на материалния ни свят, а не обратното.

Изграждането на нова концертна зала е усилие в тази посока. Това усилие е съзнателно и си поставя за цел не само и не толкова решаване на очевидните проблеми с базата на професионалната музикална общност. Ни най-малко. Появата на един величествен и великолепен Храм на Музиката ще се превърне в положителен пример за цялото ни обезверено общество, сега и в бъдеще, така че то да постига успехи във всички свои многообразни начинания. Ще потвърди качествата ни на народ, стремящ се към съвършенство, способен да създава духовни, културни, научни, технически творения от най-висш порядък.

Претенцията за Величие не е случайна. Величието трябва да създаде гордост. Самочувствие и порив за живот.

Претенцията за Великолепие не е случайна. Великолепието трябва да събуди страст, вдъхновение и стремеж към съвършенство.

Разбира се, чуваме оглушителните аргументи за това колко ненавременно е искането ни. За кризата, за липсата на пари и всевъзможните пречки за осъществяването на иначе “прекрасната идея”.

Да, знаем всичко това. Но то просто не е вярно. Не е вярно, защото ограниченията никога не са могли да спрат искрената мечта, искрения стремеж към успех, съвършенство и красота. Напротив, ограниченията мобилизират и дават сили за постигането на победа.

Днес България може и трябва да поиска да съгради своя нов, великолепен Храм на духа, за радост и гордост на днешните и бъдещите поколения на Отечеството.

Да го направим!